Job 32

( 32:1-37:24 )

Въведение

1 Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав, 2разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога, 3а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов. 4Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него. 5Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.

Негодуванието на Елиуй

6Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания. 7 ^a Аз си казвах: „Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.“ 8Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява. 9Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците. 10Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.

11Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи. 12С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му. 13Не казвайте: „Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.“ 14Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.

15Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им. 16Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят? 17Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная, 18понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира. 19Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове. 20Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря. 21Няма да гледам на лице и никого няма да лаская, 22защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“

Job 33

Бог допуска страданието

1 „И така, Йов, слушай речта ми и обърни внимание върху всички мои думи! 2Ето отварям устата си, езикът ми говори в устата ми. 3От искрено сърце говоря и устата ми ще произнесе чиста истина. 4Божият Дух ме е създал и Духът на Всемогъщия ме е оживил. 5Ако можеш, отговори ми; приготви се и застани пред мене. 6 ^b Ето пред Бога аз съм равен на тебе и аз съм взет от глина. 7 ^c Затова страх пред мене не може да те смути и товар от мене няма да те притиска.

8 Да, ти каза пред моите уши и аз чух да прозвучават думите: 9 ^d „Чист съм, без грях, без петно и нямам вина, 10 ^e а Той търси предлози против мене и ме гледа като враг. 11 ^f Краката ми постави в стегалки и следи всичките ми пътища.“

12 Ето в това ти не си прав и затова ти отговарям, понеже Бог превъзхожда човека. 13 ^g Защо спориш с Него затова, че Той не ти дава отговор за Своите дела? 14Но Бог говори веднъж и два пъти – но на това не се обръща внимание. 15 ^{h i} Насън, в нощно видение, когато хората потъват в дълбок сън и когато дремят в леглото, 16тгава Той отваря ухото на човека и на даденото от Него наставление полага печат, 17за да отклони човека от някое дело и да премахне от него гордостта, 18за да спаси душата му от пропаст и живота му от смъртоносно оръжие. 19А човек бива вразумяван и чрез страдание в леглото, и с постоянна болка в неговите кости. 20 ^j Хлябът става противен на живота му и душата му се отвръща от любимото ястие. 21 ^k Неговата плът чезне, повече не се вижда и костите му, които иначе не се виждат, се оголват. 22Животът му се приближава до гроба, животът му – към смъртния край. 23Ако има над него ангел осредник, един от многото ангели, за да показва на човека кое е правилно, 24тогава Бог ще се умилостиви над него, ще каже: „Освободи го да не потъва в гроба. Откупа за него намерих.“ 25 ^l Тогава плътта му ще процъфти като на младини; той ще се върне към дните на младостта си. 26Ще се помоли на Бога и Той ще се умилостиви над него, така че ще поглежда лицето му с радост и ще възвърне на човека справедливостта му. 27Той ще пее на хората и ще казва: „Грешил съм и правдата съм изкривявал, и не ми се въздаде. 28Той избави душата ми от слизане в гроба и животът ми вижда светлина.“

29 Ето всичко това Бог прави два-три пъти с човека: 30да спасява душата му от гроба, за да блесне светлината на живота му. 31Йов, внимавай и ме слушай, мълчи, а аз ще говоря! 32Ако у тебе има думи, дай ми отговор! И говори, защото бих желал да се оправдаеш. 33Ако ли не, слушай ме! Мълчи и ще те науча на мъдрост.“

Job 34

Втора реч на Елиуй. Бог е справедлив

1 Тогава Елиуй продължи да говори: 2„Чуйте, вие, мъдри, речта ми, слушайте ме, вие, знаещи! 3 ^m Защото ухото проверява думите, така както небцето – вкуса на ястието. 4Нека изследваме за нас правото, да познаем кое е доброто. 5 ⁿ Ето Йов казва: „Аз съм прав, но Бог ме лиши от съд. 6Трябва ли да отрека с лъжа своето право? Раната ми е неизцерима – без вина.“ 7Кой човек е като Йов, който пие хулите като вода, 8общува със злосторници и ходи с нечестиви? 9Защото беше казал: „Човек няма полза, когато върши приятното за Бога.“

10 ^o Затова чуйте ме, разумни мъже! У Бога не може да има неправда и у Всемогъщия нечестие, 11 ^p понеже Той въздава на човека според това, което е вършил, и човек си го получава според постъпките си. 12Наистина Бог не върши нечестие и Всемогъщият не изкривява съда. 13Кой Му повери земята и Му е възложил грижата за цялата Вселена? 14 ^q Ако Той би обърнал сърцето Си към Себе Си и би привлякъл Своя Дух и диханието само към Себе Си, 15 ^r всяко живо същество щеше да загине веднага и човекът щеше да се върне в праха.

16 И ако имаш разум, чуй това и ухото ти да обърне внимание върху гласа на думите ми! 17Наистина може ли да управлява онзи, който мрази правото? Тогава можеш ли да обвиниш Всеправедния? 18 ^s Може ли да се каже на царя: „Ти си негодяй“, а на князете: „Вие сте нечестиви“? 19Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички те са дело на ръцете Му. 20Те умират внезапно, посред нощ; разбунтува се народът и те изчезват; силния Той отстранява не с човешка сила.

21 ^t Защото очите Му бдят над пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки. 22Няма мрак, нито смъртна сянка, където биха могли да се укрият злосторниците. 23И така, Той повече няма нужда да възлага на човека да отиде при Него на съд. 24 ^u Той съкрушава силните без изследване и поставя други на техни места, 25защото Той проследява техните дела и ги поразява нощем, и те биват унищожени. 26На място, където всички виждат, Той ги наказва, подобно на престъпници, 27понеже са се отклонили от Него и не спазват всички Негови пътища, 28така че до Него дойде викът на бедните и Той чу стенанието на потиснатите. 29Държи ли се Той спокойно, никой не може да Го обяви за виновен; скрие ли лицето Си, кой може да Го види – било за един народ, било за един човек, 30така че нечестив човек да не царува за съблазън на народа.

31 Пред Бога трябва да се говори: „Възгордях се, няма вече да греша, 32За това, което не виждам, Ти ме научи. Ако съм допуснал беззаконие, няма да продължа да го върша.“ 33Трябва ли Бог да въздава според твоето мнение, понеже ти отхвърли това? Ти трябва да избираш, не аз. Каквото знаеш, това говори! 34Ще ми кажат разумните хора, както и мъдрият човек, който ме е слушал: 35„Йов не говореше умно и думите му не са разумни.“ 36Нека той да бъде подлаган непрестанно на изпитание според отговорите му, свойствени на зли хора, 37понеже към греховете си прибавя нечестие, между нас си устройваше да му пляскат одобрително с ръце и умножава думите си против Бога.“

Job 35

Трета реч на Елиуй. Никой не може да се сравни с Бога!

1 Елиуй продължи да говори и каза: 2„Смяташ ли за правилно това, което изрече: „По-прав съм от Бога“, 3както и това, че казваш: „Каква ми е ползата от невинността и каква ми е изгодата, ако бих грешал?“ 4Аз ще отвърна с думи – на тебе и на приятелите ти с тебе. 5Погледни небето и виж, взри се в облаците високо над тебе! 6Ако си съгрешил, какво Му причиняваш? И ако престъпленията ти са много, какво ще Му направиш? 7Ако си праведен, какво Му даваш или какво Той получава от ръката ти? 8 ^v Грехът ти засяга човек като тебе, а вършиш ли справедливото, за човешки син е.

9 Потисканите викат от многото потисници и поради насилието на силните зоват за помощ, 10но никой не казва: „Къде е Бог, моят Творец, Който дава помощ през нощта, 11Който ни поучава повече, отколкото добитъка по земята, и ни вразумява повече от птиците в небето?“ 12Там те викат, но Той не им отговаря поради гордостта на злите хора. 13Да, наистина напразно викат и Всемогъщият не взима под внимание това. 14Въпреки че казваш, че не Го виждаш, но съдът е пред Него и ти го очаквай. 15А сега, понеже Той не проявява гнева Си и не обръща твърде внимание на гордост, 16затова Йов отвори лекомислено устата си и безразсъдно лее думи.“

Job 36

Бог е справедлив съдия

1 Елиуй продължи да говори и каза: 2„Почакай ме малко и ще те поуча! Понеже имам още какво да кажа за Бога. 3Ще започна мисълта си отдалече и ще въздам на своя Творец справедливост, 4понеже думите ми не са измама, но пред тебе стои съвършен в познанията.

5 Ето Бог е мощен и все пак не отхвърля духовно силен. 6Той не оставя нечестив човека жив, но на потиснатите въздава правото. 7Не отвръща очи от праведните, но ги поставя с царе на престол завинаги и те се въздигат. 8Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята, 9Той им напомня за техните дела и нечестия, понеже са се възгордели, 10и отваря ушите им за предупреждение, и им казва, че трябва да се обърнат от греха. 11Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в благополучие и годините си в радост. 12Ако не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.

13 Но нечестивите таят у себе си ярост, не Му се молят, когато Той ги окове. 14Затова диханието им свършва на младини, а животът им е като на ханаанските храмови блудници. 15Бог спасява бедния в неволята му и когато е потиснат, отваря му ухото. 16И тебе би изтръгнал от теснотата на простора, където няма притеснение и поставеното на трапезата е богато на тлъстина.

17 Но изпълваш ли се с вина за нечестие, ще те постигнат съд и осъждане. 18Не оставяй гневът да те подведе към хула и да те съблазни богат жертвен откуп. 19Ще обърне ли внимание Бог на твоето богатство? Не, нито на златото, нито на мощната ти сила. 20Не жадувай онази нощ, в която народите се изтребват. 21Пази се, не се поддавай на нечестие, което ти си избрал пред бедата.

Химн за всесилната Божия мъдрост

22 ^w Ето Бог е възвишен по силата Си и кой би могъл да даде поучение като Него? 23Кой би могъл да Му посочи Неговия път? Кой би могъл да каже: „Ти постъпваш несправедливо?“ 24Помни това, за да прославяш делата Му, които хората възпяват. 25Всички хора могат да ги видят, ако и човек да ги съзре отдалече. 26Ето Бог е велик и непознаваем, броят на годините Му е неизследим. 27Той извлича капките от морето; в мъглата те се изливат в дъжд. 28Те капят от облаците и се изливат изобилно върху хората. 29И все пак, кой би могъл да разбере широтата на облаците, гърма от Неговата шатра? 30Ето Той разпростира над тях Своята светлина и покрива морските дълбини в мрак. 31От тях Той съди народите, дава им храна в изобилие. 32В дланите Си Той крие светкавица и ѝ заповядва кого да удари. 33Нейният гръм я известява, самият добитък също усеща, че тя идва.“

Job 37

1„И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си. 2 ^x Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му. 3Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята. 4След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм. 5 ^y Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме. 6Защото Той казва на снега: „Падай на земята!“, и на проливния дъжд властно: „Изливай се още по-силно!“ 7Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела. 8Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището. 9От юг идва буря, от север – студ. 10 ^z От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява. 11И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му. 12И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята, 13било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.

14 Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса! 15Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак? 16Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието? 17Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър, 18 ^aa ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало? 19Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим. 20Ще Му бъде ли казано: „Аз искам да говоря?“Би ли казал някой, че би искал да загине? 21А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти. 22От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение. 23Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява. 24Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“